Похвално е да се пести от канцеларски материали. Уди Алън

 Похвално е да се пести от писалищен материали. Уди Алън в „ Поглед към проведената престъпност “ написа по какъв начин не е загадка, че мафията в Америка гуши всяка година над 40 милиарда $. Според него това е солидна сума, изключително като се има поради, че мафията съвсем не харчи за писалищен материали. С превъзходния си комизъм Алън изяснява, че „ съгласно достоверни източници предходната година Коза ностра е отделила не повече от шест хилядарки за бланки и пликове и още по-малко за кламери “.
Дори и единствено поради това си коства да заложим бъдещето си на електронните услуги. Все нещо ще спестим. Дори най-малкото като метод да се постави ред в чиновническите глъбини. Възползвайки се точно от тези глъбини, героят на Гогол Павел Чичиков взема решение да пътува и купува „ мъртви души “, т. е. незаличени от описите умрели селяни, които желае да заложи в опекунския съвет, с цел да забогатее. Тя и каляската на Пепеляшка изчезва в среднощ без да е подвластна от каквато и да е било администрация. А какво остава за действителни действия, които зависят от действителни хора. В приказките обаче администрация няма и всичко свършва по най-хубавия метод. В действителния живот нещата стоят по различен метод, той и по тази причина нямаше да е действителен живот, а приказка.

Електронните услуги са многообразни както потребностите на живота и подопечните жители. Правени са хиляди доброжелателни опити да се преборим с публичната стигма, в безпомощността си против чиновничеството си. И ето тук опираме до огромния проблем. Защото положителни планове има, а резултатите остават в синята мъгла. Видинската община Бойковица е първа по въведени електронни услуги. Хайде в този момент да забележим какъв брой души в упоменатата община имат електронен автограф, тъй като това е наложително изискване, с цел да има резултат от този тип услуги? Това прочее важи за всички сходни общини. Нека не си кривим душата – електронният автограф не е след най-разпространените у нас, да не приказваме примерно за Пещера. Там може електронно да се съобщи регистрация на каруца, само че самото уверение става на гише и то без коня. Някак си вършим нещо, тъй като звучи добре, а резултата вълци то яли. Добре е да подходим иновационно, само че би трябвало да се мисли и в проекция. В противоположен случай остава единствено хвалбата, че сме мръднали напред, само че малко като стоножката, която като се замислела с кой крайник да тръгне и серпантина. И какъв би бил резултатът, в случай че би трябвало в последна сметка отново да опираме до гишето. Ако въведем електронните услуги самоцелно, ще стигнем до думите на един мъдрец, че машината се появява на избран стадий на човешкото развиване. Ако хората не са дорасли до това, с машината може да подпира врата на кокошарник, вместо да дръпне битието напред. Не е без значение и фактът, че измежду общините с най-вече е-услуги е Перник. Безспорно регион, който има тъничък нюх към новото. Друг е въпросът до каква степен резултатът от тях ще се усети, още повече в случай че загърбваме неяснотите по използването на тези съвременни похвати. И отново опираме до хората. За едни отиването на Луната е постижение, за други – изкопаването на нужник. Въпрос на метод. Така и с електронните услуги. Ако седят единствено на книга и броя им отиват в нужника. Ако обаче може да се ползват с останалите им съставни съставни елементи, вършат съвременна страна. Иначе предколедно можем да кажем, че с е-услугите ситуацията е като с изкуствената елха - първа стъпка към надуваемата жена.